МАЛКИ ИСТОРИИ
ПОМОЩНИК ПОРТИЕР
Котката е едно от най-интелигентните, гальовни и дружелюбни същества. Привързва се към хората и живее близо до тях или заедно с тях.
В древен Египет се е считала за защитник от всякакво зло, затова е била обожествявана и много богове са били изобразявани като котки. На почит са били нейните тайнствени качества, нейната способност да усеща и лекува болежките на човека, да пази домовете от гризачи, влечуги и зли духове.
В наше време се отбелязва дори световен ден на котката – 8-ми август.
Какво правим, когато в двора ни се засели котка? Ако сме добри хора, най-напред я храним. Тя неслучайно е дошла, а да ни донесе своята добра енергия и защита. Значи сме имали нужда от нея!
И ето го котето Нео тук – в двора на втория ни дом – училището. Посреща и изпраща ученици, учители и служители всеки ден. От разстояние. Благодарно е, че и те не го доближават… Няма да научи имената на всички като Марио – дългогодишния ни портиер, но ще запомни гласовете им. Ще ги разпознава и пази… От какво ли?! Ами бездомните кучета не смеят да припарят, камо ли да влязат в двора! Погледат, погледат, а Нео се наежи срещу тях… Та самоназначил се е значи за помощник портиер! Доброволен охранител! Не иска заплата, радва се на поднесената паничка с храна от жените, които се грижат за чистотата в училището, на къщичката, майсторски изработена за него от мъжете по поддръжката… Приема името, в което неговият кръстник Марио е вложил смисъл и творчество!
