ИМПРЕСИЯ ЗА МОЕТО УЧИЛИЩЕ 4
Няма нищо по-тъжно от гледката на празни училища.
Впрочем, всичко си е по местата - чиновете, белите дъски, цветята, таблáта с таблиците за умножение, със снимки на учениците – наша гордост, портретите на националните ни герои, кътовете с рисунки … Но звънецът мълчи. Мониторите на мултимедиите са тъмни. Тишината броди из коридорите и покрива всичко с тъга…
Помощник портиерът Нео е объркан: „Къде изчезнаха децата…?“
Пандемия…
Животът е във виртуалното пространство… Учат децата, и сега творят. Виждат и чуват своите учители през дигиталните устройства. Изпращат домашните си работи, рисунки, клипчета с песни и рецитации, участват в конкурси. Учебният процес не спира.
Но моето училище навярно тъгува …
Сънува и си спомня…
Моето училище очаква!
